Постинг
05.08.2010 21:04 -
Без крака, без ръце и без... тревоги!
Oтдавна искам да пиша за него. Но няма какво да напиша. Исках този човек да присъства и в моя сайт.
За него се сещам, когато съм на ръба да се оплача. И спирам! Не защото нямам причина да го направя, а защото той има повече основания от мен (и от вас!), но не го прави.
А написаното заглавие не е измислено от мен (въпреки че би ми се искало да е). Така е озаглавен един от клиповете за този човек. Знаете ли... дори няма смисъл да описвам какво е състоянието му. По-добре го вижте сами.
Когато гледах неведнъж неговата житейска история, в мен се надигаше парадокса за очевидното разминаване между суровата реалност и положителното отношение. Невероятно! Как е възможно? А ние толкова често мрънкаме, че е топло или студено; че нямаме пари или пък имаме пари, но нямаме време да ги изхрачим; че сме изоставени от приятел или пък – че някой приятел е досадил на нас и ние го изоставяме. Мрънкаме и, че е криза. Мрънкаме, когато очакванията ни се провалят.
Само като се сетя за какви неща мрънкаме, всичките причини избледняват пред тази житейска история, която искам да ви покажа. И след като я гледате... сетете се за този човек още първия път, когато ви идва да се оплачете.
Той казва: „Обичам живота, който водя! Щастлив съм! Благодарен съм! Харесва ми всичко, което се случва! Не усещам прегради и притеснения!”.
Чудя се... какво ли трябва да се случи в нашия живот, за да говорим и ние по този начин? И то без самосъжаление...
А напротив - чувства се призван да вдъхновява хората!
Вижте...
За него се сещам, когато съм на ръба да се оплача. И спирам! Не защото нямам причина да го направя, а защото той има повече основания от мен (и от вас!), но не го прави.
А написаното заглавие не е измислено от мен (въпреки че би ми се искало да е). Така е озаглавен един от клиповете за този човек. Знаете ли... дори няма смисъл да описвам какво е състоянието му. По-добре го вижте сами.
Когато гледах неведнъж неговата житейска история, в мен се надигаше парадокса за очевидното разминаване между суровата реалност и положителното отношение. Невероятно! Как е възможно? А ние толкова често мрънкаме, че е топло или студено; че нямаме пари или пък имаме пари, но нямаме време да ги изхрачим; че сме изоставени от приятел или пък – че някой приятел е досадил на нас и ние го изоставяме. Мрънкаме и, че е криза. Мрънкаме, когато очакванията ни се провалят.
Само като се сетя за какви неща мрънкаме, всичките причини избледняват пред тази житейска история, която искам да ви покажа. И след като я гледате... сетете се за този човек още първия път, когато ви идва да се оплачете.
Той казва: „Обичам живота, който водя! Щастлив съм! Благодарен съм! Харесва ми всичко, което се случва! Не усещам прегради и притеснения!”.
Чудя се... какво ли трябва да се случи в нашия живот, за да говорим и ние по този начин? И то без самосъжаление...
А напротив - чувства се призван да вдъхновява хората!
Вижте...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 59
Архив
